За първи път...
За първи път...
Дъжд...
от спомени
на тежки капки
се отрони по чаршафите...
Въздишка тиха
като пясък се рапръсна
във нощта ми...
До теб достигна
само моето дихание
със морски мирис
на сълза солена...
А от плътта ми
луната жадно грабеше
любов...
Без обещания.
И две звезди пияни
объркано се взираха
в очите ми.
Щурците свиреха
до лудост
песента ни...
А ти ме гледаше.
За първи път смирена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елмира Митева Все права защищены
