21.08.2008 г., 10:18

За първи път...

848 0 14

За първи път...

 

Дъжд...

от спомени

на тежки капки

се отрони по чаршафите...

Въздишка тиха

като пясък се рапръсна

във нощта ми...

До теб достигна

само моето дихание

със морски мирис

на сълза солена...

А от плътта ми

луната жадно грабеше

любов...

Без обещания.

И две звезди пияни

объркано се взираха

в очите ми.

Щурците свиреха

до лудост

песента ни...

А ти ме гледаше.

За първи път смирена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...