За сбогом
Всяка мисъл разкъсвам на две,
всеки стон безутешен повтарям,
всеки поглед твори светове,
в който тебе вече те няма.
Твоят Господ така повели -
да те има до себе си, близо.
Ти му пя и му пали свещИ,
а Той Рай ти дари във замяна.
Добрите, казват, раничко умират
и се превръщат в ангелски крила...
Не бе добър дори наполовина,
но на Господа му стигна и това.
За всяко неизказано "Обичам те",
за всички премълчани "Да",
за всяко недочуто вричане,
сега ще те последвам...
във смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Игнатова Все права защищены
