За сбогом
Всяка мисъл разкъсвам на две,
всеки стон безутешен повтарям,
всеки поглед твори светове,
в който тебе вече те няма.
Твоят Господ така повели -
да те има до себе си, близо.
Ти му пя и му пали свещИ,
а Той Рай ти дари във замяна.
Добрите, казват, раничко умират
и се превръщат в ангелски крила...
Не бе добър дори наполовина,
но на Господа му стигна и това.
За всяко неизказано "Обичам те",
за всички премълчани "Да",
за всяко недочуто вричане,
сега ще те последвам...
във смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Игнатова Всички права запазени
