Стелия (Калина Игнатова) Стелия (Калина Игнатова)
44
Jul 22, 2007, 12:03 PM

За сбогом

  Poetry
1.1K 0 8
 

Всяка мисъл разкъсвам на две,

всеки стон безутешен повтарям,

всеки поглед твори светове,

в  който тебе вече те няма.


Твоят Господ така повели -

да те има до себе си, близо.

Ти му пя и му пали свещИ,

а Той Рай ти дари във замяна.


Добрите, казват, раничко умират

и се превръщат в ангелски крила...

Не бе добър дори наполовина,

но на Господа му стигна и това.


За всяко неизказано "Обичам те",

за всички премълчани "Да",

за всяко недочуто вричане,

сега ще те последвам...

                                 във смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Игнатова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0