27 авг. 2025 г., 10:45

За сега

191 0 4

Да... възрастта ми, е с друга усмивка

и с други очи ме следи...

под печата на ситните бръчки

отдавна улавям се... с други мечти!

 

Напоследък все ми е тая,

на кой му се нравя, кой ми вредѝ!

Усмихвам се широко на себе си

и с това пропадат всички беди!

 

Дали от годините или делата...

вече не съм фен на сложни рецепти!

Щастието, е винаги в простотата

и радост от срещи с дух преживени!

 

С думи любими, сърдечност побрали,

с дрехи в семпъл и нежен комфорт,

приятелства - с душите разбрани...

и очи подарили топлина и любов.

 

Сега търся спокойствието, което

лекува всяка стъпка в новия ден.

Пренаписаната фалшива вежливост

държа надалеч от светлината в мен.

 

Да възрастта ми е с друга нагласа

и с други очи ме следи.

Колко още ще се имаме двете, не зная,

но усмивката, за сега ни държи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...