Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми
безумно сив ден!
И докога да чакам все такива като теб?
Цветята да потъпкват.
Да забравят.
Да превръщат хладнокръвно
красивото във смет.
© Полина Все права защищены