11.08.2010 г., 23:11 ч.

За смет 

  Поезия » Любовна
639 0 0

Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми

безумно сив ден!

И докога да чакам все такива като теб?
Цветята да потъпкват.

Да забравят.
Да превръщат хладнокръвно
красивото във смет.

© Полина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??