За смисъла
|
Във мене стихове се раждат бездруго – и на сън дори! Не смятам, че е нещо важно, но всяко раждане боли. Умират. Не остава нищо, ала душата ми след тях като запалено стърнище дими и вее черен прах. И дълго тоя прах ще висне на хоризонта мътно-сив, и дълго аз ще го записвам, а той ще бъде нечетлив – като изместена кулиса с неясен, мрачен силует, като загатнатия смисъл на цялото ни битие. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
