За смисъла
|
Във мене стихове се раждат бездруго – и на сън дори! Не смятам, че е нещо важно, но всяко раждане боли. Умират. Не остава нищо, ала душата ми след тях като запалено стърнище дими и вее черен прах. И дълго тоя прах ще висне на хоризонта мътно-сив, и дълго аз ще го записвам, а той ще бъде нечетлив – като изместена кулиса с неясен, мрачен силует, като загатнатия смисъл на цялото ни битие. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
