8.05.2014 г., 22:44 ч.

За смисъла 

  Поезия » Друга
847 0 18
 
Във мене стихове се раждат
бездруго и на сън дори!
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.

Умират. Не остава нищо,
ала душата ми след тях
като запалено стърнище
дими и вее черен прах.

И дълго тоя прах ще висне
на хоризонта мътно-сив,
и дълго аз ще го записвам,
а той ще бъде нечетлив

като изместена кулиса
с неясен, мрачен силует,
като загатнатия смисъл
на цялото ни битие.

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??