|
Във мене стихове се раждат бездруго – и на сън дори! Не смятам, че е нещо важно, но всяко раждане боли. Умират. Не остава нищо, ала душата ми след тях като запалено стърнище дими и вее черен прах. И дълго тоя прах ще висне на хоризонта мътно-сив, и дълго аз ще го записвам, а той ще бъде нечетлив – като изместена кулиса с неясен, мрачен силует, като загатнатия смисъл на цялото ни битие. |
© Райчо Русев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
