За Смъртта... (миниатюри)
Да си отида, искам, като Нея...
Вдявам се... чрез образи, чрез болки, чрез копнежи.
Вдявам се в света, а как ме няма...
А как не искам да ме има... Като локва кръв...
Да си отида, искам, като Нея!
Да си отида, искам, вместо Нея...
Напред ли ходих, когато бях отзад,
когато капеше в сълзите ми дъжда,
когато плачех, сякаш че от страх,
когато исках да си ида вместо Нея!
Когато загубим...
Силово се продължава срещу болката,
когато се блъскаме във мъртвата стена
на множеството камъни - и все надгробните
у нас оставят най-дълбоката бразда.
Смъртта е силната
Кому е нужна любовта?
На плачещия по загубена "забрава"..?
Смъртта е силната!
Пред нея любовта клечи и плаче!
За миг мълчание
Прочетох. Болно ми стана.
Не заплаках - защо да се плаче?
Те бяха! Сега просто ги няма.
В памет... нека за миг си ги спомним...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джули Все права защищены
