За Смъртта... (миниатюри)
Да си отида, искам, като Нея...
Вдявам се... чрез образи, чрез болки, чрез копнежи.
Вдявам се в света, а как ме няма...
А как не искам да ме има... Като локва кръв...
Да си отида, искам, като Нея!
Да си отида, искам, вместо Нея...
Напред ли ходих, когато бях отзад,
когато капеше в сълзите ми дъжда,
когато плачех, сякаш че от страх,
когато исках да си ида вместо Нея!
Когато загубим...
Силово се продължава срещу болката,
когато се блъскаме във мъртвата стена
на множеството камъни - и все надгробните
у нас оставят най-дълбоката бразда.
Смъртта е силната
Кому е нужна любовта?
На плачещия по загубена "забрава"..?
Смъртта е силната!
Пред нея любовта клечи и плаче!
За миг мълчание
Прочетох. Болно ми стана.
Не заплаках - защо да се плаче?
Те бяха! Сега просто ги няма.
В памет... нека за миг си ги спомним...
© Джули Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И на мен ми стана болно.
Толкова размисъл пораждат миниатюрите ти Джули.
Прекрасно изразени чувства и усещания.
Поздрав. -
Как съм го пропуснал...Поздравления!!!!
-
болка и пак болка...натъжиха ме
твоите миниатюри за смъртта...
хубаво написани...с много обич за теб. -
Прелива толкова тъга, но си се справила прекрасно!!!
Поздрав!
-
Има някаква стаена болка ,нещо стене в стиха ти.Стана ми тъжно.
Но си го написала хубаво .За което те поздравявам!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пред нея любовта клечи и плаче!
Нямам какво да добавя...всичко е толкова вярно построено от теб...и толкова болезнено издишано.Затова ми харесва!