А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени,
от клоните на вехнещата круша
и пръскаше носталгия из двора ни,
в очакване на нещо. Да се случи.
Но случването, все така несбъднато,
не се усмихна в схлупената къща.
Вратата, дето зееше в отвъдното,
четирсет дни след баба се затръшна. ...