NimeriQ (Руска Назърова)
5 3
May 21, 2023, 8:33 AM

За смъртта на село 

  Poetry » Phylosophy
443 11 15

А вятърът пищеше като яре,

осъмнало под острото на ножа,

над калдъръма в село. През Януари.

До гроба, в който дядо е положен.

 

Пилееше съдби и стари спомени,

от клоните на вехнещата круша

и пръскаше носталгия из двора ни,

в очакване на нещо. Да се случи.

 

Но случването, все така несбъднато, 

не се усмихна в схлупената къща.

Вратата, дето зееше в отвъдното,

четирсет дни след баба се затръшна.

 

Кепенците потракваха безмилостно

по пустите прозорци. Като кости.

Ръжда покри мотиките на нивата

и с тях ръждяса вярата ми в Господ.

 

Снегът отвън натрупа. И в душата ми.

Ръцете ми – привикнаха да нямат.

Последната ми свещ подпали вятъра.

Запалена – последен път… За мама.

© Руска Назърова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова докосна, че даже ме разплака...Благодаря!
  • Разкош!
  • ...!
  • Силно докосващ стих. Докосна душата ми и се натъжих!
  • Без думи!
  • Уау! Тук няма какво да се каже!
  • Много хубаво

    Ръжда покри мотиките на нивата
    и с тях ръждяса вярата ми в Господ.
  • Винаги се сещам за един случай, който бях чел.
    На една жена умира синът Й - още дете. И тя започва безутешно да страда. Всеки ден прекарвала часове на гроба и плачела. Една нощ сънувала особен сън - санувала, че синът Й е жив и вече пораснал. Но бил станал жесток човек, а жената била благочестива християнка и в съня си много се измъчвала като гледала жестокостта му. И на сън изрекла ''Господи, защо не го прибра като беше малък - виж сега в какво чудовеще се е превърнал''. И след като се събудила разбрала всичко. И престанала да страда безутешно.
  • Преживяното слага отпечатък до последен дъх...
    Смъртта отнема и променя.
  • Много силно стихотворение!
    Само това с вярата не е добре да се случва. Смъртта на близък човек е добър пробен камък за вярата ни. При някои вярата се разгаря още по-силно, при други за съжаление обратното.

    Но смъртта е като раждането. Нима като излезе човек от утробата на майката, близките страдат. Отвъд (в рая) за близките ни е безкрайно по-добре от тук. А за Бога мъртви няма.
  • Какво ударно начало, грабващо и каращо читателя да затаи дъх!👍А тук си постигнала
    страхотно внушение:

    Ръжда покри мотиките на нивата
    и с тях ръждяса вярата ми в Господ.

    Аз го намирам за много истинско и изстрадано, съвсем нормално е човек да преминава през този ограбващ житейски стрес с разклатена вяра в Господ. От мен - голямо БРАВО!🌹
  • След загуби на близки вярата се позахабява. Човек се замисля за живота и смъртта. Търси обяснения. Понякога Бог върши неща, които не разбираме и ни е трудно да приемем. Мария Склодовская-Кюри след загубата на майка си става агностик. Ето, и учените не намират обяснение на божите работи.
    Малцина могат да изразят така въздействащо чувствата си в стихове. Тези напомнят по стил и тематика едни на Павлина Йосева.
    Елиптичните изречения стимулират въображението. Също и многоточията. Тук има само едно. Но може да съдържа цяла вселена. Веднъж Йордан Тонев ме обвини, че не умея да рецитирам добре (наистина е така) взе ми листа, прочете стиховете ми на глас и ми препоръча да завърша творбата си точно така – с ново кратко изречение.
  • Чудесно написано!
    Поздравления!!!
  • Слаба ти е вярата, щом е ръждясала. Иначе стихотворението е добре напаснато, но на мен лично не ми харесват тези синкопирани и безглаголни кратки изречения. Слаби са. Може да се каже и с по-малко трагизъм и пак да има ефект. 👍
Random works
: ??:??