За смъртта на село
А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени,
от клоните на вехнещата круша
и пръскаше носталгия из двора ни,
в очакване на нещо. Да се случи.
Но случването, все така несбъднато,
не се усмихна в схлупената къща.
Вратата, дето зееше в отвъдното,
четирсет дни след баба се затръшна.
Кепенците потракваха безмилостно
по пустите прозорци. Като кости.
Ръжда покри мотиките на нивата
и с тях ръждяса вярата ми в Господ.
Снегът отвън натрупа. И в душата ми.
Ръцете ми – привикнаха да нямат.
Последната ми свещ подпали вятъра.
Запалена – последен път… За мама.
© Руска Назърова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Толкова докосна, че даже ме разплака...Благодаря!
-
Разкош!
-
...!
-
Силно докосващ стих. Докосна душата ми и се натъжих!
-
-
Без думи!
-
Уау! Тук няма какво да се каже!
-
Много хубаво
Ръжда покри мотиките на нивата
и с тях ръждяса вярата ми в Господ. -
Винаги се сещам за един случай, който бях чел.
На една жена умира синът Й - още дете. И тя започва безутешно да страда. Всеки ден прекарвала часове на гроба и плачела. Една нощ сънувала особен сън - санувала, че синът Й е жив и вече пораснал. Но бил станал жесток човек, а жената била благочестива християнка и в съня си много се измъчвала като гледала жестокостта му. И на сън изрекла ''Господи, защо не го прибра като беше малък - виж сега в какво чудовеще се е превърнал''. И след като се събудила разбрала всичко. И престанала да страда безутешно. -
Преживяното слага отпечатък до последен дъх...
Смъртта отнема и променя. -
Много силно стихотворение!
Само това с вярата не е добре да се случва. Смъртта на близък човек е добър пробен камък за вярата ни. При някои вярата се разгаря още по-силно, при други за съжаление обратното.
Но смъртта е като раждането. Нима като излезе човек от утробата на майката, близките страдат. Отвъд (в рая) за близките ни е безкрайно по-добре от тук. А за Бога мъртви няма. -
Какво ударно начало, грабващо и каращо читателя да затаи дъх!👍А тук си постигнала
страхотно внушение:
Ръжда покри мотиките на нивата
и с тях ръждяса вярата ми в Господ.
Аз го намирам за много истинско и изстрадано, съвсем нормално е човек да преминава през този ограбващ житейски стрес с разклатена вяра в Господ. От мен - голямо БРАВО!🌹 -
След загуби на близки вярата се позахабява. Човек се замисля за живота и смъртта. Търси обяснения. Понякога Бог върши неща, които не разбираме и ни е трудно да приемем. Мария Склодовская-Кюри след загубата на майка си става агностик. Ето, и учените не намират обяснение на божите работи.
Малцина могат да изразят така въздействащо чувствата си в стихове. Тези напомнят по стил и тематика едни на Павлина Йосева.
Елиптичните изречения стимулират въображението. Също и многоточията. Тук има само едно. Но може да съдържа цяла вселена. Веднъж Йордан Тонев ме обвини, че не умея да рецитирам добре (наистина е така) взе ми листа, прочете стиховете ми на глас и ми препоръча да завърша творбата си точно така – с ново кратко изречение. -
Чудесно написано!
Поздравления!!! -
Слаба ти е вярата, щом е ръждясала. Иначе стихотворението е добре напаснато, но на мен лично не ми харесват тези синкопирани и безглаголни кратки изречения. Слаби са. Може да се каже и с по-малко трагизъм и пак да има ефект. 👍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
