За совите и чучулигите.
За совите и чучулигите.
И хората са сови и чучулиги- така живеят.
За совите- единствено това е през нощта,
а чучулигите от сутрин чак до вечер пеят,
радват се, и обожават светлината на деня!
Самата аз не знам коя от двете съм, като
времето не стига ли ми , та до сред нощя
върша всичко. Затова и съвсем малко спя,
но душата ми щастлива е само през деня…
Мой кумир е слънцето! Така ми дава сили!
Затова съм винаги със бодро настроение!
Тъмното ме плаши- сенките са в изобилие…
Нощният живот за мен си е приключение!
Но... когато вечер и за случай се наложи
да съм някъде на сбирка, а тя е с веселба-
не отказвам, всички принципи ще отложа
и ще се раздам до дъно като сова във лова!
Защото аз съм веселбата, със код в душата!
Само малко късно го открих и няма време,
нито място да го ползвам, тъй като съдбата
дълго мачкаше ме, всички сили да ми вземе…
Устоях! Не съм мрънкащо, непоиосимо зло!
Обичам младите, макар, че в болшинството
са сови повече, не чучулиги! Че по естество
и възмовжности- е друго вече обществото!
Но, нека всеки е каквото е! И ни чучулигите
ще станат сови и обратно! А според бремето
ще спят нощем със кокошките, денем силите
до пейката ще стигнат не вали ли. От времето
ще са щастливи, ако имат спомени от преди,
късметлии ще са само ако никъде не ги боли,
а близките им уважават и променените черти-
дали сови или чучулиги, все достойни са били!!
© Ирина Филипова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Аз щях да ти пиша на лични, Пепи, знаеш че все теб търся...Не е лимита, защото тогава не ме пуска нито да продължа, нито в "добави", когато писателствам дълги коментари! Просто изчезва текста и ми отваря например страницата на някой, който и не съм помислила...Това се случва и когато пиша произведение на Уърд и не съм сейфала всеки ред докато пиша. Тогава е много страшно, разказите мога да ги възстановя, но стиховете- не! Вече няколко неща съм изгубила така.Подозирам, че като пиша с два пръста/ навик от някогашен малък машинописен стаж/ и с кутрето може би засягам друг бутон, който прави тия глупости...И не пиша плавно,леко с пръстите, а с удари!!..Благодаря, че се опита да ми помогнеш...
-
Иржи - вероятно си превишила лимита в коментарното поле, за това не ти качва. И тук има лимит
-
Иржи - вероятно си превишила лимита в коментарното поле, за това не ти качва. И тук има лимит
-
Пиша отговора вече трети път, мисля да търся помощ! Толкова подробни бяха и изведнъж бам, и изчезват! Сега ще внимавам, защото сериозно се ядосвам!
Радвам се, че намина, Жабок, а по интуиция мисля, че ти си сова...Но да не те плаша, мъжете повече се обръщат в чучулиги с годините, просто се "наживяват и за умрелите"/ не е моя мисъл/ и си сядат на четирите букви...
Всички сме по малко смесени, Жаки. Но има хора, които умеят да дозират забавленията нощем, както си ти...А ако трябва да работят тогава, няма как, но умеят да релаксират денем. Благодаря за хубавите думи...
Добре, че се самоопредели, Мини, та ще ти е спокойно, ха-ха-ха! Всъщност, кой какъв е , важното е да не нарушава баланса...И твоите думи остават и галят сърцето ми като с перце, благодаря ти!
Недай Боже, Пепи, съжителство такова не вирее дълго! Имам житейски пример за това с много близки хора...За чудо на околните, обаче, устояха! След години мъжа се кротна и...заживяха в мир! -
Сови или чучулиги - да са достойни хора! Браво, Иржи!
-
Подозирам, че денем съм чучулига, а нощем сова. Не ми остава време за сън.
Хубавичко си ги нанизала, Иржи, продължавай все така. ☺ -
Според разни статистики двойки сова+чучулуга трудно съжителстват и оцеляват.
Но, с годините животът ни и нуждите ни се променят и пренастройват.
Поздравления! -
Иринка, не ми е хрумвало, да сравнявам хората със птиците, виж колко сполучливо сравнение, постарала си се и се е получило прекрасно стихотворение. Сега се замислих, аз към кои спадам, май съм совочучулига! Много ми хареса и те прегръщам за твоя талант, да претворяваш живота в поезия, в хубави разкази и да живееш с цяла душа. Пожелавам ти дълъг и творчески живот, защото, нали знаеш, писаното остава!
-
Иржи, браво, много добре си построила стиха, обхванала си всички аспекти. Няма да цитирам, много са мъдростите, просто ще прибавя в любими.
Аз не мога да живея, ако не поспя, поне малко. Затова, в младите си години, когато ми се удаде възможност да работя няколко години в Слънчев бряг, аз си тръгвах по средата на купона, казвах - утре съм на работа. Сега сънят ми е много нестабилен, не мога да спя.
А майка ми работеше през нощта няколко дни подред и не и личеше никак. Варианти, колкото хора...
Поздравления и хубав слънчев ден! -
Ирина, аз съм стара сова със спомени за кокошарника.
Лошото е, че не спя, иначе си пея.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
