За совите и чучулигите.
За совите и чучулигите.
И хората са сови и чучулиги- така живеят.
За совите- единствено това е през нощта,
а чучулигите от сутрин чак до вечер пеят,
радват се, и обожават светлината на деня!
Самата аз не знам коя от двете съм, като
времето не стига ли ми , та до сред нощя
върша всичко. Затова и съвсем малко спя,
но душата ми щастлива е само през деня…
Мой кумир е слънцето! Така ми дава сили!
Затова съм винаги със бодро настроение!
Тъмното ме плаши- сенките са в изобилие…
Нощният живот за мен си е приключение!
Но... когато вечер и за случай се наложи
да съм някъде на сбирка, а тя е с веселба-
не отказвам, всички принципи ще отложа
и ще се раздам до дъно като сова във лова!
Защото аз съм веселбата, със код в душата!
Само малко късно го открих и няма време,
нито място да го ползвам, тъй като съдбата
дълго мачкаше ме, всички сили да ми вземе…
Устоях! Не съм мрънкащо, непоиосимо зло!
Обичам младите, макар, че в болшинството
са сови повече, не чучулиги! Че по естество
и възмовжности- е друго вече обществото!
Но, нека всеки е каквото е! И ни чучулигите
ще станат сови и обратно! А според бремето
ще спят нощем със кокошките, денем силите
до пейката ще стигнат не вали ли. От времето
ще са щастливи, ако имат спомени от преди,
късметлии ще са само ако никъде не ги боли,
а близките им уважават и променените черти-
дали сови или чучулиги, все достойни са били!!
© Ирина Филипова All rights reserved.
