27 янв. 2017 г., 12:25

За старото приятелство

3.2K 9 18

 

В онези дни с теб бяхме неразделни

в игрите, в лудориите дори.

Пораснахме. Останахме си верни

един на друг, приятели добри.

 

Разпръсна ни животът в две посоки,

но пък връзката… невидима стои.

Делят ни днес и планини високи,

но другарството съдбата съхрани.

 

И винаги до мен си в трудните моменти.

Опора си ми – тиха, но забележима.

Кураж ми даваш и не търсиш дивиденти.

Приятелю, благодаря ти, че те има!

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....