27.01.2017 г., 12:25

За старото приятелство

3.2K 9 18

 

В онези дни с теб бяхме неразделни

в игрите, в лудориите дори.

Пораснахме. Останахме си верни

един на друг, приятели добри.

 

Разпръсна ни животът в две посоки,

но пък връзката… невидима стои.

Делят ни днес и планини високи,

но другарството съдбата съхрани.

 

И винаги до мен си в трудните моменти.

Опора си ми – тиха, но забележима.

Кураж ми даваш и не търсиш дивиденти.

Приятелю, благодаря ти, че те има!

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...