Jan 27, 2017, 12:25 PM

За старото приятелство

  Poetry » Other
3.2K 9 18

 

В онези дни с теб бяхме неразделни

в игрите, в лудориите дори.

Пораснахме. Останахме си верни

един на друг, приятели добри.

 

Разпръсна ни животът в две посоки,

но пък връзката… невидима стои.

Делят ни днес и планини високи,

но другарството съдбата съхрани.

 

И винаги до мен си в трудните моменти.

Опора си ми – тиха, но забележима.

Кураж ми даваш и не търсиш дивиденти.

Приятелю, благодаря ти, че те има!

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

The work is a contestant:

4 place

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...