В онези дни с теб бяхме неразделни
в игрите, в лудориите дори.
Пораснахме. Останахме си верни
един на друг, приятели добри.
Разпръсна ни животът в две посоки,
но пък връзката… невидима стои.
Делят ни днес и планини високи,
но другарството съдбата съхрани.
И винаги до мен си в трудните моменти.
Опора си ми – тиха, но забележима.
Кураж ми даваш и не търсиш дивиденти.
Приятелю, благодаря ти, че те има!
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
