11 июн. 2025 г., 06:56

За стихоплетството ...

311 1 9

За стихоплетството ...                                                                                                                                                                                  .
В ден слънчев, най-обикновен,
внезапно вдъхновение
като че свише обзе ме -
с дивна песен, подарена ...
Стисвам момента божествен
и строфите съкровени
ред по ред вещо подреждам -
с римите някак се спречквам,
но, не се предавам лесно ...
Личат си с оптимизма ведър
стиховете ми приветливи,
с Божия помощ, сътворени ...
Да докоснат души нечии
тъй, по човешки и с нежност
толкова желая, от сърце ...
Или в кошчето - стихоплетство ...                                                                                                                                                                       .                                                                                                                                                                                                     ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям мнението ти, Таня! Благодаря!
  • Стойчо, Люси, Palenka, Дейна - много ви благодаря за коментарите! Поздрави!
  • За стихоплетство е ясно, измъчено и без въздействие е всяка такава творба, но поне е човешка.
    За мен по-сериозен проблема с плагиатството, т.е. кражбата на готови написани творби от Изкуствения интелект. Побутнем ги оттук - таме и готовооо. Вече не сме автори, а редактори. Толкова много си личат, не само по "оригиналните" метафори, а по характерния стил по който пише ИИ.
    Много ми е жалко, особено когато ги чета в Предизвикателства, та дори и в Национални конкурси.
  • Благодаря много, Младен - за "Любими" и за коментара!
  • "Личат си с оптимизма ведър
    стиховете ми приветливи,"
    Важно е да е написано от душа и да докоснат този, който ги чете.
    Поздрави, Дора!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...