11.06.2025 г., 6:56

За стихоплетството ...

306 1 9

За стихоплетството ...                                                                                                                                                                                  .
В ден слънчев, най-обикновен,
внезапно вдъхновение
като че свише обзе ме -
с дивна песен, подарена ...
Стисвам момента божествен
и строфите съкровени
ред по ред вещо подреждам -
с римите някак се спречквам,
но, не се предавам лесно ...
Личат си с оптимизма ведър
стиховете ми приветливи,
с Божия помощ, сътворени ...
Да докоснат души нечии
тъй, по човешки и с нежност
толкова желая, от сърце ...
Или в кошчето - стихоплетство ...                                                                                                                                                                       .                                                                                                                                                                                                     ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям мнението ти, Таня! Благодаря!
  • Стойчо, Люси, Palenka, Дейна - много ви благодаря за коментарите! Поздрави!
  • За стихоплетство е ясно, измъчено и без въздействие е всяка такава творба, но поне е човешка.
    За мен по-сериозен проблема с плагиатството, т.е. кражбата на готови написани творби от Изкуствения интелект. Побутнем ги оттук - таме и готовооо. Вече не сме автори, а редактори. Толкова много си личат, не само по "оригиналните" метафори, а по характерния стил по който пише ИИ.
    Много ми е жалко, особено когато ги чета в Предизвикателства, та дори и в Национални конкурси.
  • Благодаря много, Младен - за "Любими" и за коментара!
  • "Личат си с оптимизма ведър
    стиховете ми приветливи,"
    Важно е да е написано от душа и да докоснат този, който ги чете.
    Поздрави, Дора!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...