15 окт. 2015 г., 21:16  

За съседа плетка с двойна наметка (БДИМ)

1.8K 0 2

Поздрав насред мегдана
от баба Краска и баба Ана

Ч
акам леко сал да зазори и беж.
Есента пак завъртя ми колената,
само чи мен не мож ма спреш...
Търча ти кажа, Краске, новината.


И прогнозата, Ано, една такава
тез облаци ми объркват очилата.
Дъжда не дава много да съ шава.
Ей на застлали двора са листата.


Начи сестро, ида туй да ти река -
рано утрин зърнах нашия комшия
омърлушен стори ми са му й вида.
Жегна ма у ляво… не мога скрия.


Де скива го? Му дай портрета
ей тука да го туря над котлона.
На! Сготвих манджа, втора, трета.
Десерти прайх и триста бонбона.


А „бонбон” кат речи - той има ЧРД.
Сестро, май Рос мисли - „Тез баби,
и на двети склирозата им взе ума,
няма са усетят, с тез акъли слаби.”


И ши е нацелуван, че и поощипан?
Здраво място, Ано, няма му остая.
Да са размърда, засвири, да зарипа.
Рожден ден веднъж е – са постарая.


Ади спретним торта – специалитет.
Вътре да сипним усмивки две кила,
щипка обич, ръснати шеги през ред,
а за пиене коктейли (ракии и вина).


Сиропирваме тортата с вяра, доброта
три лъжички здраве, щипчица надежда.
Любов да запламтява в нежна му душа
и към своите мечти смело да поглежда.


Въх, Краске, как го рече съща поетка!
И как леко и меко ред  по ред  редим
за любимия съсед най-харна плетка
ано-краскин ластик, модел на БДИМ.


С радост чашите до горе напълни!
Многая лета! Да е здраве и късмет!
Ей ги преливат. „Виновника“ викни
наздравица да вдигне весел и напет!
 

(а)

15.10.2015 

"Акростихове" 
"Раздумки в БДИМ"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...