15.10.2015 г., 21:16  

За съседа плетка с двойна наметка (БДИМ)

1.8K 0 2

Поздрав насред мегдана
от баба Краска и баба Ана

Ч
акам леко сал да зазори и беж.
Есента пак завъртя ми колената,
само чи мен не мож ма спреш...
Търча ти кажа, Краске, новината.


И прогнозата, Ано, една такава
тез облаци ми объркват очилата.
Дъжда не дава много да съ шава.
Ей на застлали двора са листата.


Начи сестро, ида туй да ти река -
рано утрин зърнах нашия комшия
омърлушен стори ми са му й вида.
Жегна ма у ляво… не мога скрия.


Де скива го? Му дай портрета
ей тука да го туря над котлона.
На! Сготвих манджа, втора, трета.
Десерти прайх и триста бонбона.


А „бонбон” кат речи - той има ЧРД.
Сестро, май Рос мисли - „Тез баби,
и на двети склирозата им взе ума,
няма са усетят, с тез акъли слаби.”


И ши е нацелуван, че и поощипан?
Здраво място, Ано, няма му остая.
Да са размърда, засвири, да зарипа.
Рожден ден веднъж е – са постарая.


Ади спретним торта – специалитет.
Вътре да сипним усмивки две кила,
щипка обич, ръснати шеги през ред,
а за пиене коктейли (ракии и вина).


Сиропирваме тортата с вяра, доброта
три лъжички здраве, щипчица надежда.
Любов да запламтява в нежна му душа
и към своите мечти смело да поглежда.


Въх, Краске, как го рече съща поетка!
И как леко и меко ред  по ред  редим
за любимия съсед най-харна плетка
ано-краскин ластик, модел на БДИМ.


С радост чашите до горе напълни!
Многая лета! Да е здраве и късмет!
Ей ги преливат. „Виновника“ викни
наздравица да вдигне весел и напет!
 

(а)

15.10.2015 

"Акростихове" 
"Раздумки в БДИМ"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...