Поздрав насред мегдана
от баба Краска и баба Ана

Чакам леко сал да зазори и беж.
Есента пак завъртя ми колената,
само чи мен не мож ма спреш...
Търча ти кажа, Краске, новината.

И прогнозата, Ано, една такава
тез облаци ми объркват очилата.
Дъжда не дава много да съ шава.
Ей на застлали двора са листата.

Начи сестро, ида туй да ти река -
рано утрин зърнах нашия комшия
омърлушен стори ми са му й вида.
Жегна ма у ляво… не мога скрия.

Де скива го? Му дай портрета
ей тука да го туря над котлона.
На! Сготвих манджа, втора, трета.
Десерти прайх и триста бонбона.

А „бонбон” кат речи - той има ЧРД.
Сестро, май Рос мисли - „Тез баби,
и на двети склирозата им взе ума,
няма са усетят, с тез акъли слаби.”

И ши е нацелуван, че и поощипан?
Здраво място, Ано, няма му остая.
Да са размърда, засвири, да зарипа.
Рожден ден веднъж е – са постарая.

Ади спретним торта – специалитет.
Вътре да сипним усмивки две кила,
щипка обич, ръснати шеги през ред,
а за пиене коктейли (ракии и вина).

Сиропирваме тортата с вяра, доброта
три лъжички здраве, щипчица надежда.
Любов да запламтява в нежна му душа
и към своите мечти смело да поглежда.

Въх, Краске, как го рече съща поетка!
И как леко и меко ред  по ред  редим
за любимия съсед най-харна плетка
ано-краскин ластик, модел на БДИМ.

С радост чашите до горе напълни!
Многая лета! Да е здраве и късмет!
Ей ги преливат. „Виновника“ викни
наздравица да вдигне весел и напет!
 

(а)

15.10.2015 

"Акростихове" 
"Раздумки в БДИМ"