Човек (Анна Станоева)
190 4960
27 янв. 2009 г., 15:59

За теб 

  Поэзия » Любовная
1150 0 20

 

Пестелив на истини

и думи,

мъжки мериш,

режеш ми душата.

 

Граници поставяш

помежду ни,

после сливане очакваш

от телата.

 

Не искам да те озарявам

в светлина,

не искам и Вечерница

в нозете.

 

Аз искам само малко

топлина

да давам, не да взимам

от ръцете.

 

И стига си се крил във

своя свят,

излез и виж как хората

се любят,

 

животът луд е

в своя вихрен бяг,

а аз готова съм за теб да...

се погубя.

© Анна Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??