Пестелив на истини
и думи,
мъжки мериш,
режеш ми душата.
Граници поставяш
помежду ни,
после сливане очакваш
от телата.
Не искам да те озарявам
в светлина,
не искам и Вечерница
в нозете.
Аз искам само малко
топлина
да давам, не да взимам
от ръцете.
И стига си се крил във
своя свят,
излез и виж как хората
се любят,
животът луд е
в своя вихрен бяг,
а аз готова съм за теб да...
се погубя.
© Анна Станоева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
