За теб
Пестелив на истини
и думи,
мъжки мериш,
режеш ми душата.
Граници поставяш
помежду ни,
после сливане очакваш
от телата.
Не искам да те озарявам
в светлина,
не искам и Вечерница
в нозете.
Аз искам само малко
топлина
да давам, не да взимам
от ръцете.
И стига си се крил във
своя свят,
излез и виж как хората
се любят,
животът луд е
в своя вихрен бяг,
а аз готова съм за теб да...
се погубя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Станоева Todos los derechos reservados
