27 ene 2009, 15:59

За теб

1.4K 0 20

 

Пестелив на истини

и думи,

мъжки мериш,

режеш ми душата.

 

Граници поставяш

помежду ни,

после сливане очакваш

от телата.

 

Не искам да те озарявам

в светлина,

не искам и Вечерница

в нозете.

 

Аз искам само малко

топлина

да давам, не да взимам

от ръцете.

 

И стига си се крил във

своя свят,

излез и виж как хората

се любят,

 

животът луд е

в своя вихрен бяг,

а аз готова съм за теб да...

се погубя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...