Човек (Анна Станоева)
190 4960
27.01.2009 г., 15:59 ч.

За теб 

  Поезия » Любовна
1149 0 20

 

Пестелив на истини

и думи,

мъжки мериш,

режеш ми душата.

 

Граници поставяш

помежду ни,

после сливане очакваш

от телата.

 

Не искам да те озарявам

в светлина,

не искам и Вечерница

в нозете.

 

Аз искам само малко

топлина

да давам, не да взимам

от ръцете.

 

И стига си се крил във

своя свят,

излез и виж как хората

се любят,

 

животът луд е

в своя вихрен бяг,

а аз готова съм за теб да...

се погубя.

© Анна Станоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??