За теб
Пестелив на истини
и думи,
мъжки мериш,
режеш ми душата.
Граници поставяш
помежду ни,
после сливане очакваш
от телата.
Не искам да те озарявам
в светлина,
не искам и Вечерница
в нозете.
Аз искам само малко
топлина
да давам, не да взимам
от ръцете.
И стига си се крил във
своя свят,
излез и виж как хората
се любят,
животът луд е
в своя вихрен бяг,
а аз готова съм за теб да...
се погубя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
