6 нояб. 2007 г., 23:40

За Теб!

1.3K 0 1
Само намери гласа ми с вятъра
и завинаги ще чуваш шепот на рози в душата си.
Дихание на розово ще съживява тялото
както кубче лед в пещ от зимна самота.

Сривам се!
Градината с рози в черно поле изгрява.
И ти оставаш с мен...
Мразя те!
Розовите листенца стъпквам в калта,
а ти влюбваш се повече в мен...

Само целуни звяра с топли устни
и завинаги ще обичаш с такава смелост тъгата.
Щастлива прегръдка с черната пепел
превръща те в пусто отражение на очите ми.

Лакомо обичам любовта,
та дано изсуша и последната сълза!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...