Nov 6, 2007, 11:40 PM

За Теб!

  Poetry » Love
1.3K 0 1
Само намери гласа ми с вятъра
и завинаги ще чуваш шепот на рози в душата си.
Дихание на розово ще съживява тялото
както кубче лед в пещ от зимна самота.

Сривам се!
Градината с рози в черно поле изгрява.
И ти оставаш с мен...
Мразя те!
Розовите листенца стъпквам в калта,
а ти влюбваш се повече в мен...

Само целуни звяра с топли устни
и завинаги ще обичаш с такава смелост тъгата.
Щастлива прегръдка с черната пепел
превръща те в пусто отражение на очите ми.

Лакомо обичам любовта,
та дано изсуша и последната сълза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...