Nov 6, 2007, 11:40 PM

За Теб!

  Poetry » Love
1.3K 0 1
Само намери гласа ми с вятъра
и завинаги ще чуваш шепот на рози в душата си.
Дихание на розово ще съживява тялото
както кубче лед в пещ от зимна самота.

Сривам се!
Градината с рози в черно поле изгрява.
И ти оставаш с мен...
Мразя те!
Розовите листенца стъпквам в калта,
а ти влюбваш се повече в мен...

Само целуни звяра с топли устни
и завинаги ще обичаш с такава смелост тъгата.
Щастлива прегръдка с черната пепел
превръща те в пусто отражение на очите ми.

Лакомо обичам любовта,
та дано изсуша и последната сълза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...