За Теб!
Само намери гласа ми с вятъра
и завинаги ще чуваш шепот на рози в душата си.
Дихание на розово ще съживява тялото
както кубче лед в пещ от зимна самота.
Сривам се!
Градината с рози в черно поле изгрява.
И ти оставаш с мен...
Мразя те!
Розовите листенца стъпквам в калта,
а ти влюбваш се повече в мен...
Само целуни звяра с топли устни
и завинаги ще обичаш с такава смелост тъгата.
Щастлива прегръдка с черната пепел
превръща те в пусто отражение на очите ми.
Лакомо обичам любовта,
та дано изсуша и последната сълза!
и завинаги ще чуваш шепот на рози в душата си.
Дихание на розово ще съживява тялото
както кубче лед в пещ от зимна самота.
Сривам се!
Градината с рози в черно поле изгрява.
И ти оставаш с мен...
Мразя те!
Розовите листенца стъпквам в калта,
а ти влюбваш се повече в мен...
Само целуни звяра с топли устни
и завинаги ще обичаш с такава смелост тъгата.
Щастлива прегръдка с черната пепел
превръща те в пусто отражение на очите ми.
Лакомо обичам любовта,
та дано изсуша и последната сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Всички права запазени
