За тебе бях

Била съм кротка, тиха, мила,
вселенската любов в себе си попила.
Била съм жива, страстна, дива,
от огнен, жарък блян те заслепила.

Сред черна пустош в пепелена гора,
изгрявах аз за тебе в утринна зора.
И ангел съм била до твойто рамо,
и дявол, пил страстта ти само.

В ранна пролет с цвят омаен ръсех
и в парещото лято жарко тебе търсех.
Есен пиех сладкия нектар,
в студена зима топлих те със жар.

Поръсих те със звезден прах
и сън омаен  за тебе  бях.
В адски огън с теб горях
и самодивски песни омайно ти пях.