Aug 28, 2009, 4:10 PM

За тебе

  Poetry » Love
803 0 0

За тебе бях

 

Била съм кротка, тиха, мила,
вселенската любов в себе си попила.
Била съм жива, страстна, дива,
от огнен, жарък блян те заслепила.

Сред черна пустош в пепелена гора,
изгрявах аз за тебе в утринна зора.
И ангел съм била до твойто рамо,
и дявол, пил страстта ти само.

В ранна пролет с цвят омаен ръсех
и в парещото лято жарко тебе търсех.
Есен пиех сладкия нектар,
в студена зима топлих те със жар.

Поръсих те със звезден прах
и сън омаен  за тебе  бях.
В адски огън с теб горях
и самодивски песни омайно ти пях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...