28.08.2009 г., 16:10

За тебе

806 0 0

За тебе бях

 

Била съм кротка, тиха, мила,
вселенската любов в себе си попила.
Била съм жива, страстна, дива,
от огнен, жарък блян те заслепила.

Сред черна пустош в пепелена гора,
изгрявах аз за тебе в утринна зора.
И ангел съм била до твойто рамо,
и дявол, пил страстта ти само.

В ранна пролет с цвят омаен ръсех
и в парещото лято жарко тебе търсех.
Есен пиех сладкия нектар,
в студена зима топлих те със жар.

Поръсих те със звезден прах
и сън омаен  за тебе  бях.
В адски огън с теб горях
и самодивски песни омайно ти пях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...