19 июл. 2009 г., 23:56

За тихото пътуване...

1.8K 0 43

 

                                             Остана
                  като за последно
                  в мислите ми приютено,
                  в нощите,
                  така бленувано
                  онова очакване
                  за тихото пътуване,
                  когато
                  твоите очи
                  ще гледат нежно в моите,
                  а недокосната,
                  ръката ми
                  ще бъде в твоята завинаги.

 
                  И какво ли
                  значат миговете празни,
                  когато с тебе
                  просто ни е нямало,
                  щом твоята душа
                  във моята
                  останала е да живее...
                  а ти
                  със бялото на облака
                  пътеката
                  за мен рисуваш
                  и времето
                  със теб е пълно до заспиване...

 

 

  http://www.youtube.com/watch?v=mWHYjdxYb94&feature=related

 

              МУЗИКА >>> ENYA - Stars and midnight blue

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...