19.07.2009 г., 23:56

За тихото пътуване...

1.8K 0 43

 

                                             Остана
                  като за последно
                  в мислите ми приютено,
                  в нощите,
                  така бленувано
                  онова очакване
                  за тихото пътуване,
                  когато
                  твоите очи
                  ще гледат нежно в моите,
                  а недокосната,
                  ръката ми
                  ще бъде в твоята завинаги.

 
                  И какво ли
                  значат миговете празни,
                  когато с тебе
                  просто ни е нямало,
                  щом твоята душа
                  във моята
                  останала е да живее...
                  а ти
                  със бялото на облака
                  пътеката
                  за мен рисуваш
                  и времето
                  със теб е пълно до заспиване...

 

 

  http://www.youtube.com/watch?v=mWHYjdxYb94&feature=related

 

              МУЗИКА >>> ENYA - Stars and midnight blue

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...