За това ли бях мечтала

Свят подреден...

тих и спокоен ден...

винаги верния път...

все смирена, добра...!

За това ли бях мечтала?...

Споменът се завърна -

за да разкаже мечтите ми

и да обърка живота ми...

Реда в хаос претворява -

както някога, каквато бях...

Безумие и страст

чертаеха живота ми...

Дни и нощи безсънни

гонех мечтите си,

дни и нощи безмълвно

събирах сърцето си...

Веки ден изживявах живота си,

всяка нощ умирах...

И с нови мечти посрещах утрото,

всеки ден - нова война ме очакваше.

И тази нощ споменът се завърна

да разруши реда в живота ми,

който някой друг ми измисли

и да вдигне на бунт душата ми.

Затуй като пред битка -

дълбок поклон и плачеща молитва

пред спомена ще сторя

и във безумието пак ще се врека...

Защото, спомням си,

че жива бях тогава,

а не сега...

във този ред и сивота.

За това ли бях мечтала?...

Споменът се завърна,

за да разкже мечтите ми

и пак да събуди живота ми...