Nov 10, 2009, 8:53 AM

За това ли бях мечтала

  Poetry » Love
843 0 0

За това ли бях мечтала

 

Свят подреден...

тих и спокоен ден...

винаги верния път...

все смирена, добра...!

 

За това ли бях мечтала?...

Споменът се завърна -

за да разкаже мечтите ми

и да обърка живота ми...

 

Реда в хаос претворява -

както някога, каквато бях...

Безумие и страст

чертаеха живота ми...

 

Дни и нощи безсънни

гонех мечтите си,

дни и нощи безмълвно

събирах сърцето си...

 

Веки ден изживявах живота си,

всяка нощ умирах...

И с нови мечти посрещах утрото,

всеки ден - нова война ме очакваше.

 

И тази нощ споменът се завърна

да разруши реда в живота ми,

който някой друг ми измисли

и да вдигне на бунт душата ми.

 

Затуй като пред битка -

дълбок поклон и плачеща молитва

пред спомена ще сторя

и във безумието пак ще се врека...

 

Защото, спомням си,

че жива бях тогава,

а не сега...

във този ред и сивота.

 

За това ли бях мечтала?...

Споменът се завърна,

за да разкже мечтите ми

и пак да събуди живота ми...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...