Изгубих илюзиите,
не остана нито една.
И в мен настани се
досадна стара тъга.
Приспивам я вечер,
в съня я забравям.
Но пак се събужда,
щом очите отварям.
Цял ден ме следва
и пуши цигари.
Нощем въздиша
по блянове стари.
А навънка е лято,
макове цъфтят.
С пламъци червени
любовта зоват…
© Лилия Нейкова Все права защищены
излизай на "лов",
тъга са лекува
само с нова любов ...