Jun 15, 2012, 10:42 AM

За тъгата

  Poetry
867 0 1

Изгубих илюзиите,

не остана нито една.

И в мен настани се

досадна стара тъга.

 

Приспивам я вечер,

в съня я забравям.

Но пак се събужда,

щом очите отварям.

 

Цял ден ме следва

и пуши цигари.

Нощем въздиша

по блянове стари.

 

А навънка е лято,

макове цъфтят.

С пламъци червени

любовта зоват…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичай живота,
    излизай на "лов",
    тъга са лекува
    само с нова любов ...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....