За упокойно
За упокойно
На гроба ми не искам дълги речи!
Не слагайте на него и цветя!
Покойникът ще бъде надалече
във своя път. Далече от света.
Напразни даже ще са и сълзѝте
в очите. Просто от немай къде.
А много ще се радват във душите:
това, че си отиде е добре!
И след това минута на мълчание,
на тишина и сведени глави.
Една минута само на внимание,
молитва кратка. Бог да го прости!
Върху ковчега шепа пръст ще хвърлят,
един след друг ще чакат своя ред.
Дори глава назад не ще обърнат
замислени за своя път напред!
Все някога ще си отиде всеки,
дали ще е богат или пък не,
в живота има пътища, пътеки,
но той един е! И веднъж се мре!
03.06.2019 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
