Jun 5, 2019, 9:01 AM

За упокойно

  Poetry » Civic
679 0 0

За упокойно

 

На гроба ми не искам дълги речи!
Не слагайте на него и цветя!
Покойникът ще бъде надалече
във своя път. Далече от света.

Напразни даже ще са и сълзѝте
в очите. Просто от немай къде.
А много ще се радват във душите:
това, че си отиде е добре!

И след това минута на мълчание,
на тишина и сведени глави.
Една минута само на внимание,
молитва кратка. Бог да го прости!

Върху ковчега шепа пръст ще хвърлят,
един след друг ще чакат своя ред.
Дори глава назад не ще обърнат
замислени за своя път напред!

Все някога ще си отиде всеки,
дали ще е богат или пък не,
в живота има пътища, пътеки,
но той един е! И веднъж се мре!

 

03.06.2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...