2 окт. 2006 г., 13:46

За вас:)

730 0 8

Ще съм винаги засмяна,

дори, когато ми е тъжно,

това е моята промяна,

това е новата ми същност!

И нека слабите завиждат,

че аз обичам да живея

и с думи нека ме обиждат

да бъда друга не умея!

Аз усмивки ще раздавам

и да остане ми едничка,

ръка приятелска ви давам,

не ме мислете за лунатичка.

По-бедна няма аз да стана

дори да дам си и сърцето

аз искам тука да остана

 .......................................

засърбя ме май нослето:):):)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...