2.10.2006 г., 13:46

За вас:)

732 0 8

Ще съм винаги засмяна,

дори, когато ми е тъжно,

това е моята промяна,

това е новата ми същност!

И нека слабите завиждат,

че аз обичам да живея

и с думи нека ме обиждат

да бъда друга не умея!

Аз усмивки ще раздавам

и да остане ми едничка,

ръка приятелска ви давам,

не ме мислете за лунатичка.

По-бедна няма аз да стана

дори да дам си и сърцето

аз искам тука да остана

 .......................................

засърбя ме май нослето:):):)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...