Ще съм винаги засмяна,
дори, когато ми е тъжно,
това е моята промяна,
това е новата ми същност!
И нека слабите завиждат,
че аз обичам да живея
и с думи нека ме обиждат
да бъда друга не умея!
Аз усмивки ще раздавам
и да остане ми едничка,
ръка приятелска ви давам,
не ме мислете за лунатичка.
По-бедна няма аз да стана
дори да дам си и сърцето
аз искам тука да остана
.......................................
засърбя ме май нослето:):):)© Людмила Нилсън All rights reserved.
)))))))))) трахотна си мила много ми харесват думите ти не спирай да се усмихваш, май сме от една порода .
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
