5 июл. 2011 г., 21:07

За внезапните пробуждания 

  Поэзия
480 0 3

Сърцето ми мълчи.

От времето на сутринта.

Не се разбужда лесно...

и не мисли...

Кофеинът, мисля, че го поболя.

 

Приток...

във вкочанелите ми гънки.

Кръвта тръгва да шурти.

Движението... твърде бавно...

се лута в множество страни.

 

Къде съм днес? Къде седя?

Аз съм застанала във пълна зала.

В средата...

пиша... и стоя...

Копая аз отново, пак копая...

 

Не би разбрал.

Но кой ли пък чете...

Нали за всяко нещо време има.

Изтекло е... и моето тече...

А със Смъртта ще станем точно трима.

 

© Джули Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??