За внезапните пробуждания
Сърцето ми мълчи.
От времето на сутринта.
Не се разбужда лесно...
и не мисли...
Кофеинът, мисля, че го поболя.
Приток...
във вкочанелите ми гънки.
Кръвта тръгва да шурти.
Движението... твърде бавно...
се лута в множество страни.
Къде съм днес? Къде седя?
Аз съм застанала във пълна зала.
В средата...
пиша... и стоя...
Копая аз отново, пак копая...
Не би разбрал.
Но кой ли пък чете...
Нали за всяко нещо време има.
Изтекло е... и моето тече...
А със Смъртта ще станем точно трима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
