Jull (Джули)
82 109
5.07.2011 г., 21:07 ч.

За внезапните пробуждания 

  Поезия
547 0 3

Сърцето ми мълчи.

От времето на сутринта.

Не се разбужда лесно...

и не мисли...

Кофеинът, мисля, че го поболя.

 

Приток...

във вкочанелите ми гънки.

Кръвта тръгва да шурти.

Движението... твърде бавно...

се лута в множество страни.

 

Къде съм днес? Къде седя?

Аз съм застанала във пълна зала.

В средата...

пиша... и стоя...

Копая аз отново, пак копая...

 

Не би разбрал.

Но кой ли пък чете...

Нали за всяко нещо време има.

Изтекло е... и моето тече...

А със Смъртта ще станем точно трима.

 

© Джули Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??