За зрънцето...
ЗА ЗРЪНЦЕТО...
Да, знам, че те боли.
И знам - напразни
са острите
двуполюсни терзания.
Усмихвам се -
на жалките съблазни.
На пъкленото
дяволско съзнание.
Объркан е светът ти.
Маргинален!
Пулсира в нас
пустинята - съмнения.
Въпросът е и прост -
и кардинален.
А отговор...
са святите прозрения.
За любовта, омразата...
и смисъла.
За мравешката зрелост.
И търпение.
За Прошката -
в душите ни написана.
И зрънцето -
реално и нетленно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
